Според данни на Европейския доклад по заетостта за 2010, едни от най-тежките последици на безработица биват понесени от младите хора (15-24 год.), достигайки 30% в някои държави.
В България, по данни на Националния Статистически Институт, най – висока е безработицата именно на младежите между 15- 24 години (28,3% към септември 2013г.).
Според скорошно изследване на EUROFOUND (Европейската Фондация за Подобряване на Условията на Труда), България заема челно място в класацията с дял на НОЗО младежите (Не в Образование, Заетост или Обучение- от англ. NEET: Not in Education, Employment or Training) от 24,6% на фона на страни като Холандия (5,5%), Дания (7,6%). Редица анализи, както на европейско (Европейската стратегия за младежта за периода 2010-2018), така и национално ниво (напр. Национален план за изпълнение на европейската гаранция за младежта 2014 – 2020 г.) показват, че че сред основните фактори за високата младежка безработица в България са ниското или неподходящото образование и липсата на квалификация, както и липсата на ключови умения и трудови навици, преждевременно напускане на училище, или загубата на трудова мотивация поради продължителен престой без работа.
Нарастването на младежката безработица е резултат и от това, че в условия на несигурна икономическа ситуация работодателите освобождават предимно най-неопитните работници и служители.
Като ключови мерки за „ре-интеграция„ на тези млади хора в неравностойно социално положение на пазара на труда, анализите посочват – превенция за застрашените от отпадане от училище, мерки за обучение, мотивация и активиране на младежите, подкрепа на работодателите как да се „справят“ с такива младежи. В този смисъл, целите на настоящия проект пряко кореспондират с актуалните проблеми и тенденции на пазара на труда на национално и европейско равнище, като ще спомогнат поне частично за преодоляването на тежките последици от кризата, особено що се отнася до конкретната целева група – младежи в риск.